Срещу костурчани е струпан почти три хиляден редовен армейски корпус, командван от бъдещия устройвач на Хуриета, Енвер бей. Четниците загиват до един. Обединените чети губят общо 54 бойци в тази епопея, останала в съзнанието на населението и възпята в песните. Саможертвата на ножовци прави огромно впечатление и получава отзвук извън пределите на империята. Самите турски вестници не се смущават, че това се случва в тяхната държава и повлияни от скорошната Руско-Японска война, по аналогия със самоубийствените атаки на японските самури наричат сражението на Ножот - "джапон мурабеси" на първите си страници. Европейският печат определя българските четници като "леонидови воини", а в съзнанието на местното население Ножот остава като "Малката Шипка" и години наред отдават почит на падналите - тайно, по времето на Кралство Сърбия и с първо явно честване през 1941 годино, когато Македония е вече част от България. До края на 1907 година Тане Николов с четата си води ред сражения със сръбски и гръцки чети и с турски редовни войски в Мариово. След убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов от санданистите на 28 ноември 1907 Тане Николов заедно с побратима си Никола Костов от Мокрени пристига в София и предлага услугите си на Христо Матов и Васил Чекаларов, които са на прицела на санданистите.От Битолския революционен окръг е изпратен за делегат на Общия конгрес на ВМОРО през март 1908 в Кюстендилско. От конгреса е назначен за ревизор на всички организационни чети в Западна Македония. След Младотурската революция от юни 1908 година Тане Николов е сред дейците на ВМОРО, които, за разлика от течението на серчани - начело с Яне Сандански, се противопоставят на младотурския режим. В изпълнение на решението на Кюстендилския конгрес на ВМОРО от март 1908, Тане Николов заедно с Димитър Запрянов и Иван Москов, на 24 септември 1908 извършва покушение над Яне Сандански в Бошнак хан в Солун. Покушението е неуспешно и след него Тане Николов се оттегля в България.През април 1909 заедно с Апостол влизат отново в Македония, за да борба с младотурския режим. През февруари 1910, след среща с братя Бъкстон, Джеймс Баучер и Стаматов за уреждане на македонския въпрос е арестуван и интерниран от българското правителство във Варна. Там се провежда и първата среща между старите ръководители на ВМОРО с цел възстановяване на Организацията.Преоблечен като свещеник Тане Николов напуска Варна и участва в софийското учредително съвещание, при което се полагат основите на БНМОРО заедно с Апостол Петков, Христо Чернопеев, Георги Занков, Димитър Ляпов, Андон Бозуков.През април 1910 сборните чети на Тане Николов, Апостол войвода, Христо Чернопеев, Михаил Чаков, дякон Евстатий, Чавдар войвода и Джемото заминават за Македония и при село Ораново, Горноджумайско е първото им сражение с турските гранични постове. С Тане и Апостол се заема лично потушителят на въстанието в Албания - Енвер бей, като цяло Ениджевардарско е блокирано от османски войски.С нова чета Тане Николов влиза отново в Македония през 1911 година. Сраженията с турците започват още от село Влахи. Следват сражения при Рибното езеро, край Ел тепе, край село Сърбиново и село Палат и други сражения в Пирин и Беласица докато Тане не е предаден тежко болен от игумена на Рилския манастир, който е санданист, на българските власти. През 1912 година четата с която Тане Николов заминава за Битолси окръг е организирана и въоръжена от габровското гражданство. Докато Тане Николов действа във вътрешността, междуособиците в Организацията не спират - Тодор Александров издава окръжно срещу четата на Тане и горещо поздравява Христо Чернопеев, че се е заел с прогонването на четата му. По същото време Яне Сандански отказва да участва в общо съвещание на войводите, за да решат как ще действат в условията на предстоящата война. Балканската война заварва Тане Николов с чета в Македония.